Легендата Союз

 

              Видео от старта на Союз ТМА-08М
 
   

Космическите кораби Союз са проектирани от бащата на руската (преди това съветската) космическа програма Сергей Корольов. Корабът първоначално е замислен като част от съветската програма за пращане на космонавти на Луната. Първият пилотиран полет на Союз е на 23 април 1967 г.  и досега е направил повече пилотирани полети от всеки друг кораб.

                        

Сега Союз се използва за обслужване на Международната космическа станция и се смята за най-безопасната и евтина космическа система за извеждане на хора в космоса, което е доказано с несравнимия му по продължителност експлоатационен период. На 29 март т.г. "Союз ТМА-08М" се скачи успешно с Международната космическа станция след рекордните 6 часа, вместо за стандартните 48 часа. Съкратената процедура по скачването се случва за първи път в МКС. Съкратената процедура бе тествана успешно по-рано с руски товарни кораби.

 

Корабът е с маса от 6,45 до 6,65 тона. Състои се от три части: орбитална секция, спускаем апарат, приборно-агрегатна секция с оборудване и двигателна система. В спускаемия апарат са разположени креслата на космонавтите, пулт за управление на космическия кораб, системи за управление на спускането, за радиовръзка, осигуряване на жизнената дейност и др. Снабден е с няколко двигателя за управление на спускането и с двигател с твърдо гориво за меко кацане.

Космонавтите излитат и се приземяват в спускаемия апарат — малка капсула с ограничени ресурси, но с дебел топлозащитен екран, издържащ на високите температури при навлизането в атмосферата и намаляването на високата скорост. Спускаемият апарат има страничен херметичен люк, през който космонавтите влизат в кораба на стартовата площадка.

След излизане на околоземна орбита те отварят друг херметичен люк към орбиталната секция на Союз и преминават в нея. Това е много по-голямо помещение със сферична форма. На противоположния край на орбиталната секция има още един люк със стиковъчно устройство. През него космонавтите преминават в Международната космическа станция след скачване с нея.

При завръщане на Земята те се прибират в спускаемия апарат. Привързват се към креслата си. Орбиталната секция се отделя от спускаемия апарат и изгаря в атмосферата. Отделя се и приборно-агрегатната секция.

 

На височина около 4-6 км над земята се отваря главният парашут на спускаемия апарат. Близо до земната повърхност се задейства твърдогоривният двигател за меко кацане.