Младата неутронна звезда Касиопея А

Рентгеновият орбитален телескоп Chandra (носещ името на Субраманян Чандрасекар - индийски физик, носител на Нобелова награда), откри в недрата на неутронната звезда Касиопея А, възникнала преди около 330 г. след взрив на свръхнова, свръхтечна и свръхпроводима маса.

Неутронна звезда се образува след взрив на свръхнова. Нейният размер не надвишава размера на неголям град, но веществото по плътност е 10-15 пъти повече от плътността на атомното ядро – "лъжичка" вещество от неутронна звезда тежи над 500 млн. тона. Гравитацията "сбива" електроните с протоните, превръщайки ги в неутрони, затова и неутронните звезди са получили това наименование.
Физиците теоретици са разработили детайлни модели на поведението на материята при такава висока плътност, които допускат възможност за съществуването на свръхтечно вещество. Те създали подобно вещество в лаборатория на Земята. Тя е способно например да тече вертикално нагоре и да изтича от херметично затворени контейнери.
Свръхтечната маса от заредени частици също е и свръхпроводима, т.е. способна е да провежда електрически ток без загуба.  Наблюдения с Chandra показват, че температурата на Касиопея А бързо спада – около 4% за 10 години.
"Бързото охлаждане на Касиопея А, открито от Chandra, е първото свидетелство за това, че ядрото на такива неутронни звезди се състои от свръхтечен и свръхпроводим материал", казва Пьотър Щернин, научен сътрудник в петербургския Физико-технически институт "Йофе" към РАН.
Бързото охлаждане се обяснява с формирането на свръхтечна неутронна маса в ядрото на неутронната звезда и както се очаква, продължава няколко десетилетия, а след това започва да се забавя. 
Свръхтечната маса в земните лаборатории се получава по пътя на охлаждане на хелия до температура, близка до абсолютната нула. Но в неутронните звезди тя възниква при температура около милиард градуса, тъй като частиците в този случаи влияят една на друга с помощта на силно ядрено взаимодействие – сила, която удържа кварките в частиците, а протоните и неутроните – в атомното ядро. Досега на учените не беше известно значението на тази критична температура, но вече са успели да определят диапазона на възможните й значения – от половин до един милиард градуса по Целзий.
Темповете на охлаждане свидетелстват, че малкото протони, оставащи вътре в неутронната звезда, карат материята в нея бързо да преминава в свръхпроводимо състояние. Доколкото протоните имат заряд, те правят недрата на неутронната звезда свръхпроводими.
Свръхпроводимостта изчезва в земните лаборатории при температури над 100-200 градуса по Целзий. Но при свръхвисоко налягане в неутронната звезда свръхпроводимостта се запазва при милиарди градуси.