Нобеловата награда по физика, 2010: Откриване на графена

Руснаците Константин Новоселов и Андрей Гейм получиха Нобеловата награда по физика през 2010 година за откриването на графена  

Нобеловият комитет към Шведската Кралска академия на науките присъди  тазгодишната Нобелова награда за физика на родените в Русия Константин Новоселов (Konstantin Novoselov) и Андрей Гейм (Andre Geim) за работата им над създаването на графена, се посочва в   прессъобщението на Нобеловия комитет. Само една тънка люспа обикновен въглерод, със само един атом дебелина, определи съдбата на тазгодишната Нобелова награда за физика.

Роденият в Сочи, Русия през 1958 г. Андре Гейм, който вече е с холандско гражданство и е професор по физика и нанотехнологии в Университета на Манчестър, и роденият през 1974 г. в Нижни Тагил, Русия, негов колега професор по квантова физика, наноструктури и мезоскопски системи от Университета в Манчестър Константин Новоселов показаха, че тази свръхтънка форма на въглерода има невороятни свойства, обясними на квантово ниво.
Графенът (graphene) е разновидност на въглерода и един от най-новите материали в света – най-тънкият и едновременно с това, най-здравият, откриван досега. Като проводник на електричество той е също толкова добър, колкото медта. Като проводник на топлина той надминава всички известни материали. Той е почти прозрачен, но същевременно с това толкова плътен, че дори хелият – газът с най-малки атоми, не може да премине през него. Това лице на въглерода, който е основата на всички форми на живота на Земята, изненада всички с качествата си.                     

Гейм и Новоселов получават графена от миниатюрно парче графит, какъвто се използва и при обикновените моливи. Използвайки обикновена ролка тиксо, те успяват да получат люспа въглерод с дебелина само атом. Това става по времето, когато повечето им колеги смятат за невъзможно получаването на толкова толкова тънки кристални материали, които са стабилни.След откриването на графена физиците започват изучаването на нов клас двуизмерни материали с уникални свойства. Графенът прави възможни експерименти, които могат да дадат нова насока на цялата квантова физика. Веществото има и огромен брой приложения в практиката, в т. ч. за създаването на нови материали и въвеждането на редица иновации в областта на електрониката. Транзисторите от графен, например са значително по-бързи от сегашните силиконови компоненти, което отваря вратата за създаването на компютри с много по-голям капацитет.
Тъй като е практически прозрачен и е добър проводник, графенът е идеален за производството на прозрачни дактилни дисплеи – т. нар. “тъчскрийн”, осветителни панели и дори соларни клетки. 
Смесен с пластмаси, графенът ги превръща в проводници на електричество, като заедно с това ги прави по-устойчиви на високи температури и механично износване. Подобна гъвкавост и издръжливост може да бъде използвана за създаването на нови, свръхздрави материали, които при това са невероятно тънки, еластични и леки. От подобни композитни материали в бъдеще могат да се произвеждат изкуствените спътници, самолетите и автомобилите.                       

Двамата нобелови лауреати ще си поделят и финансова премия от 10 млн. шведски крони, която се равнява на 1,08 млн. евро. Връчването на самите награди ще се състои в Стокхолм на 10 декември т. г.