Телескопът “Event Horizon" засне околностите на черната дупка в М87

Свръхмасивни черни дупки заемат центъра на почти всички галактики. При активно поглъщане на материя, тези черни дупки излъчват мощни енергетични струи, които светят по-ярко, отколкото цялата останалата част на галактиката. Източникът и самите струи е изключително трудно да бъдат заснети, защото те са относително компактни и са разположени в претъпканите с материя центрове на далечни галактики.

Сега, обаче, изследователите са пуснали за съвместна работа система от телескопи разположени в различни точки от Земята с конкретната цел да заснемат околната среда в близост до свръхмасивни черни дупки. Научният екип  на телескопа Event Horizon (Хоризонт на събитията) публикува първите детайли на диск от материя, която се всмуква от черната дупка в центъра на галактиката M87.

С диаметър 15 метра телескопът Джеймс Клерк Максуел (JCMT) е най-големият телескоп в света, специално проектиран за работа в областта на субмилиметровите електромагнитни вълни.

Системата Event Horizon Telescope включва четири инструменти насочени едновременно към центъра  на M87: James Clerk Maxwell Telescope в Хавай, Субмилиметровия телескоп в Аризона, както и два телескопа в CARMA в Калифорния. Чрез внимателно синхронизиране на входящите сигнали, изследователите са превърнали тези далечни инструменти в един гигантски телескоп, който може открие детайлите на околната среда в близост до централната черна дупка.

Трудно е да си представим околната среда в близост до свръхмасивна черна дупка. Тези обекти са обикновено с маса над милион пъти масата на нашето Слънце, която е събрана в пространство, което може да бъде само част от радиуса на Слънцето. Намиращата се наблизо материя попада в т.н. акреционен диск, който се върти около черната дупка. Всяка материална частица, която пресече една критична точка, обаче, бързо пада по спирала навътре към черната дупка. Вътрешната част на диска е с толкова висока енергия, че всъщност изхвърля материя далеч от черната дупка като вятър от елементарни частици.

Ако акреционния диск и черната дупка се въртят  в противоположни посоки, вътрешния край на диска ще бъде много по-далеч от черната дупка, отколкото ако се върти в същата посока. Размерът на наблюдаваните струи е твърде малък, за да възникнат от система, в която двете тела се въртят в противоположни посоки, т.е дискът и черната дупка се  въртят  в една и съща посока.

Системата от телескопи Event Horizon  успя синтезира образа на региона около черната дупка с резолюция съвсем близо до т.н. радиус на Шварцшилд (Schwarzchild) или размерите на самата черна дупка

Дори ако телескопа Event Horizon подобри своите показатели, вероятно получената  картина на околната среда на черната дупка няма да бъде по - добра, тъй като моделът на наблюдението е ограничен, предвид разстоянието до M87 и масата на черната дупка в нея.

В крайна сметка, учените се надяват да насочат телескопа към централната черна дупка в нашата собствена галактика Млечен. Тя не е толкова активна, колкото  тази в M87, но тя все пак  изглежда, че поглъща достатъчно материя, за да бъде  проверена при висока резолюция и това усилие да заслужи отделено му научно време.

Източник: arstechnica.com