Пролетно равноденствие (Честита пролет!)

Източник: NASA, Meteosat

Пролетното равноденствие на планетата Земя е календарното време на годината, когато по продължителност деня и нощта са почти равни. На равноденствието разделителната линия между деня и нощта - става вертикална на земния екватор и свързва Северния и Южния полюс.

На горното видео се демонстрира зрителната картина на Земята за една година събрана в рамките на 12 секунди. За целта от геостационарна орбита, спътникът Meteosat е направил инфрачервени снимки на Земята всеки ден по едно и също местно време.

Видеото започва от есенното равноденствието (септември,2010), когато разделителната линия е вертикална. Тъй като Земята се върти около Слънцето, тази линия се накланя по начин, който осигурява по-малко дневна светлина за северното полукълбо, което води до зимата на север. С течение на времето, пролетното равноденствието (март, 2011) се появява по средата на видеото, последвано от накланяне на разделителната линия в противоположна посока, което води до зимата в южното полукълбо - и лятото на север. Видеото завършва отново с есенното равноденствието (септември, 2011), след като Земята е извършила едно пътешествие около Слънцето с дължина около 1 милиард километра. 

Какво се случва около 21 март всяка година?

В резултат на движението на Земята по нейната орбита за една година видимото положение на Слънцето на фона на звездите описва по небето окръжност, наречена еклиптика. Еклиптиката е окръжност върху небесната сфера, представляваща проекцията на земната орбита на фона на звездите. Равнината на еклиптиката е наклонена към равнината на небесния екватор под ъгъл 23,5^о. 

Всяка година в дните на пролетното и есенното равноденствие (около 21 март и 23 септември) Слънцето пресича небесния екватор. Тогава денят и нощта са равни по продължителност.

На 22 юни всяка година Слънцето се отдалечава най-много от екватора в северна посока (23,5^о). Това е най-дългият ден в годината за хората от северното полукълбо на Земята. Наричаме този ден лятно слънцестоене. Всяка година на 22 декември, в деня на зимното слънцестоене, Слънцето се спуска най - ниско в южна посока от екватора (отново на 23,5^о). За жителите на северното полукълбо този ден е с най-малка продължителност в годината. Естествено за живеещите в южното полукълбо на Земята нещата са противоположни на гореизложените.