Волфганг Паули - ужасния гений във физиката

Австрийският физик теоретик Волфганг Паули (1900-1958) е сред създателите на квантовата механика.

В съвременната физика името му се нарежда до тези на Нилс Бор, Алберт Айнщайн, Макс Планк, В. Хайзенберг и Ервин Шрьодингер. Основанията за това са много. Достатъчно е да се посочат неговите фундаментални приноси, като Принципа на забраната (1924 г.) - за чието откриване получава Нобелова награда през 1945 г. и предсказването на неутриното (1930 г.)- открито едва четвърт век по-късно, което и днес е в центъра на активни проучвания.

Неговата монография “Теория на относителността”, написана за Немската математическа енциклопедия, когато Паули е на 21 години, веднага получава възторжената оценка на Айнщайн, като и досега е основно пособие в тази област или т.н. класика в жанра.

 Паули дискутира с Айнщайн (в ляво) и Хайзенберг

Паули рядко е публикувал, бил е отявлен перфекционист спрямо своите и чуждите работи, заради което е наречен “съвестта на физиката”. Неговата остра критичност се символизира с прочутите му крилати фрази като: ganz falsch (напълно погрешно) и още по-суровата nicht einmal falsch (няма даже грешки). Макар понякога да е подписвал критичните си писма с “ужасният Паули” или “бич божи”, критиката му винаги е била добронамерена и полезна.

В. Паули и Н. Бор анализират въртенето на пумпал tippe top

Първата среща на Паули с Айнщайн става по време на семинар в Мюнхен, на който доклад изнася Айнщайн. Според строгите немски традиции, на първата редица в аудиторията седят старите професори, зад тях – по-второстепенните личности, а студентите – на последните редици. Безпардонният Паули, тогава още студент и изглежда незапознат с това кастово разделение, седнал на първия ред, обут в баварски къси кожени панталони. В края на доклада, докато професорите все още се покашлят и прочистват гърлата си, опитвайки да спечелят привилегията да зададат първия въпрос, Паули става прав и безапелационно заявява: “Знаете ли, това, което ни разказа господин Айнщайн, може и да не е толкова глупаво, колкото изглежда.”

Паули се забавлява... 

Макс Борн, един от учителите на Паули, казва за него: “Още от времето, когато в Гьотинген ми беше асистент, аз знаех, че е гений, сравним само със самия Айнщайн. Като учен той беше може би по-велик и от Айнщайн. Но той беше съвсем различен тип човек, който в моите очи, не достигна величието на Айнщайн.”