Бетелгейзе - гигант в края на живота си

Ще се превърне ли Бетелгейзе в свръхнова звезда в близкото бъдеще?

Сравнение между размерите на Бетелгейзе и размерите на орбитите на Земята и Юпитер

Бетелгейзе е звезда - червен гигант отдалечена на около 640 светлинни години от Земята. Тя е втората по яркост звезда в съзвездието Орион и осмата на небето. Отнася се към спектрален клас M2, т.е. към сравнително хладните звезди - гиганти. Масата й е около 18-20 пъти по-голяма от нашето Слънце, а диаметърът й е между 2.4 и 17.8 AU(астрономически единици). Една астрономическа единица се равнява на средното разстоянието между Слънцето и Земята или около 150 000 000 km.

Ако бъде поставена на мястото на Слънцето, Бетелгейзе ще "покрие" орбитите на Меркурий, Венера, Земята, Марс и може би дори на Юпитер и отвъд. Бетелгейзе има сложна асиметрична обвивка от газ. Намира се в късен стадий от своята еволюция - масата й е твърде голяма, а водородните запаси необходими, за да се поддържат ядрените реакции в ядрото й, са почти напълно изчерпани. Това означава, че й предстои да се превърне в свръхнова звезда, т.е. да избухне.

Предвид разстоянието до звездата събитието "избухване", може да бъде наблюдавано от Земята със закъснение от 640 години след неговото настъпване. Няма съвременни средства, които да установят със сигурност дали събитието е вече настъпило или то все още предстои.

Какво е избухване на свръхнова звезда?

Избухването на свръхнова е най-ефектното космическо явление, което учените познават. Терминът свръхнова е бил използван за пръв път през 1926 г. от Фриц Цвики, роден в България през 1898 г. Когато термоядреното гориво в недрата на звездите се изчерпа, в тях настъпват необратими промени, които водят до тяхната гибел. На този етап от развитието си небесните тела се превръщат в червени гиганти или свръхгиганти, които по правило пулсират (променят своите размери, температура, яркост, губят маса и т.н.).
Малките звезди с маса, близка до слънчевата, след време ще загубят бавно своята атмосфера, а ядрата им ще се превърнат в бели джуджета. При по-масивните звезди обаче този краен стадий на живот протича драматично – те експлодират, изхвърлят обвивката си с мощен взрив, а ядрото им много бързо колабира (свива се до много малки размери), превръщайки се в неутронна звезда или черна дупка. При този взрив звездата рязко повишава яркостта си и става видима дори през деня. За астрономите избухването на свръхнова е едно от най-интересните събития.