- Новини
- Входно ниво
- 4 клас
- 5 клас
- 6 клас
- 7 клас
- 8 клас (9 ЕП клас)
- 9 клас (10 ЕП клас)
- 10 клас (11 ЕП клас)
- 11 клас (12 ЕП клас)
- Изходно ниво
- HBO за 7 клас
- Матура по Физика
- Олимпиада по Физика
- Състезания по физика и астрономия
- Човекът и природата
- Астрономия
- Физика
- Физика с усмивка
- Само факти
- Велики физици
- Нобелова награда по Физика
- За мен
Десет неща, които знаете (или не знаете:) за звездите
Съзвездието Орион
10. Звездите, които виждате с просто око на нощното небе са по - големи и по - ярки от нашето Слънце
Най – близка по характеристики и разстояние до Слънцето е Алфа Кентавър (α Centauri) - кратна звезда в южното съзвездие Кентавър, която не се наблюдава от България и е 1,5 пъти по - ярка от нашето Слънце.
Състои се от 3 звезди. Алфа Центавър A е звезда от спектрален клас G2 (има подобни на Слънцето цвят и температура). Алфа Центавър B е оранжева звезда от спектрален клас K1. Алфа Кентавър A и B (на разстояние около 23 AU една от друга) представляват двойна звезда с период на въртене около 80 години. Третият член на системата, Алфа Кентавър С (Проксима), е отдалечена на 13000 AU от A и B, едно червено джудже от спектрален клас M5 и е най-близката до нас звезда, на разстояние 4,3 ly.
1AU (астроническа единица) = разстоянието от Слънцето до Земята или 150 млн. км.
9. Вие не можете да видите милиони звезди в тъмна нощ
Наблюдаемите звезди не са достатъчно близо и достатъчно ярки. В ясна, безлунна нощ, и далеч от светлинното замърсяване на големите градове, човек с много добро зрение е в състояние да се види около 2000 - 2500 звезди. Едно доста трудно упражнение. Ако някой твърди, че е видял един милион звезди на небето, спокойно можете да му отговорите, че има твърде буйна фантазия, защото това просто не е вярно!
Част от масивния звезден клъстър в съзвездието Кентавър
8. Звездите не са само бели
Всяко нагрято тяло излъчва светлина с определен цвят. Хладните звезди с ниска повърхностна температура са червени. С повишаване на темпуратурата се променя постепенно и техния цвят – жълт, жълто – бял, бял, синьо – бял и син цвят – цветът на най – горещите звезди.
7. Звездите са абсолютно черни тела
Абсолютно черно тяло е обект, който поглъща 100% от всички електромагнитни лъчения, които попадат върху него. Освен идеален поглъщател, звездите са идеален излъчвател на енергия, която е много повече, от количеството на погълната енергия.
6. Защо няма зелени звезди?
Звездите излъчват част от енергията си във видимата част на спектъра, включително зелена светлина. Връзката между човешкото око и зрителния център в мозъка смесва цветове по начин, че много рядко се наблюдава зелена светлина, която се смесва с други цветове, и звездите изглеждат по - често бели. Според човешкото възприятие няма зелени звезди.
Снимката е направена в UV - спектър. Добавеният зелен цвят я прави видима
5. Слънцето е зелена звезда
Повърхностната температура на Слънцето (около 5800 К) поставена в закона на В.Вин показва, че нашата звезда трябва да излъчва с максимален интензитет в областта на видима светлина с дължина приблизително 500 nm т.е. светлина със синьо – зелен цвят. Човешкото възприятие (поради смесване на цветовете) ни показва нещо друго. Слънцето изглежда жълто – бяло на цвят.
4. Слънцето е звезда "джудже"
Важна характеристика на звездите е тяхната светимост (мощност на излъчване на енергия), която зависи от размерите им и още повече от тяхната повърхностна температура (закон на Стефан). Звездите с ниска светимост се наричат «джуджета», а звездите с висока светимост – «гиганти». Светимостта на нашето жълто джудже служи за единица мярка при определяне мощността на излъчване на всички останали звезди.
3. Защо звездите блещукат?
Често сравняваме звездите с малки блещукащи точици. Промяната в блясъка на звездите се дължи на промените в земната атмосфера. Излъчената от звездите светлина преминава през атмосферата, чиито слоеве имат бързо променяща се плътност. Преди да достигне нашите очи светлината променя посоката си многократно, като всяко отклонение е съпроводено с промяна на нейния интензитет. Наблюдаваме в резултат блещукане на звездите. Извън земната атмосфера звездите не изглеждат като весели малки пламъчета.
2. Разстоянията до звездите
Огромните разстояния до звездите представяме чрез мерните единици светлинна година (ly) и парсек (рс).
1 ly = 9500. 109 km (разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум)
1 рс = 3,26 ly
Диаметър на Слънцето = 4 ls (светлинни секунди)
Разстояние Слънце – Земя = 8,3 lm (светлинни минути)
Диаметър на Слънчевата система = 2,5 lh (светлинни часове)
Разстояние до най-близката звезда Проксима Кентавър = 4,3 ly
Диаметър на галактиката Млачен път = 100 000 ly
Разстояние до най-близкия галактически куп Дева = 59 000 000 ly
Приблизителен размер на Вселената =13,7.109 ly
1. Каква е температурата на черните дупки?
Ето какво казва по въпроса Стивън Хокинг в книгата си «Кратка история на времето»:
Колкото по-малка е масата на черната дупка, толкова по-висока е нейната температура. Ако масата на черната дупка стане изключително малка, най-разумното предположение е, че тя напълно ще изчезне в един гигантски последен взрив, равностоен на експлозията на милиони водородни бомби.
Температурата на една черна дупка с маса няколко пъти слънчевата би трябвало да е само с десет милионни от градуса по-висока от абсолютната нула. Тя е много по-ниска от температурата на микровълновото лъчение, изпълващо Вселената (около 2,7 K), така че черните дупки винаги излъчват по-малко, отколкото поглъщат. Ако съдбата на Вселената е да продължава да се разширява вечно, температурата на микровълновото лъчение накрая ще спадне под температурата на такава черна дупка и тя ще започне да губи маса. Но дори и тогава нейната температура ще бъде толкова ниска, че ще са необходими приблизително 10 66 години, за да се изпари напълно. Този срок е много по-дълъг от възрастта на Вселената, която е едва 13,7.109 години.
- Log in to post comments
- 18957 reads