Джими. Епизод 7. Среща с Бога

Среща с Бога

В понеделник сутринта все още нямаше съобщение за резултатите от Всемирната олимпиада по природни науки. Денят в училище завърши с игри на открито. Наоколо цареше суматоха, когато холограмният образ на господин Газовски се появи във всяка класна стая. С тържествен тон той обяви:

– Уважаеми ученици! С голямо удоволствие и радост съобщавам, че трима наши ученици спечелиха призови места на Всемирната олимпиада, която се проведе преди няколко седмици. Обявявам с гордост техните имена. Соня Карпова – първо място по химия с максимален брой точки 100. Ван Мин – второ място по биология с 98 точки. Джими Файфър – трето място по физика с 95 точки. Да ги поздравим!

От всички посоки се разнесоха ръкопляскания, викове и поздравления. Тримата победители попаднаха в прегръдките на съучениците си. След няколко минути образът на Газовски отново привлече вниманието им:

– И това не е всичко. Нашият отбор е награден с едноседмична ваканция през лятото в комплекса „Небесен дворец“ на ...

Никой не чу последните думи на Газовски, защото бяха заглушени от бурни овации и скандиране: Джими, Соня, Ван – Джими, Соня, Ван – ура, ура, урааа!

Накрая всичко утихна и Соня, светнала от радост, се приближи към Джими и като видя, че е леко намусен, каза:

– Не се ли радваш, спечелихме пътуване и ваканция на Луната, винаги съм мечтала за Небесния дворец! Там има такива забавления...

– Радвам се, естествено – отвърна Джими с наведена глава – ама очаквах първо място, а пък съм трети. Приеми моите поздравления за победата по химия.

– Джими, стига си се мусил напразно, днес е нашият щастлив ден!

Соня прегърна своя приятел, хвана го за ръката и го поведе към изхода на училището. Навън денят беше чудесен. Двамата вървяха по улицата, а слънцето грееше в косите им.

Внезапно Джими се плесна по челото:

– Виж, Соня, напълно забравих, бях обещал на Газовски да отида в кабинета му след часовете. Ще се видим по-късно, доскоро! – и той се затича обратно към училището.

След няколко минути Джими седеше в кабинета на господин Газовски, който го поздрави още веднъж за успеха и рече:

– Джими, няма да те задържам много, но те моля услуга от мое име. Твърде зает съм в последно време, предстои ми квалификация в Академията на наставниците и ще отсъствам около десетина дни.

– С удоволствие – отвърна Джими – само кажете какво.

– След няколко дни, в събота, е рождения ден на моя професор по физика и математика Дино Антонини от Университета. И досега не съм забравил неговите лекции и всичко, което съм научил от него. Моля да му предадеш поздрави и пожелания за здраве и дълголетие! Той нали ти е някакъв далечен роднина...

Джими стоеше с леко отворена уста, но бързо се съвзе:

– Антонини е ... професор? За първи път чувам ... мислех, че е някакъв забравен и непризнат от никого гений!

– Джими, той е гениален конструктор! Но в науката има много завистници и злобари, които направо го съсипаха. Не му признаха изобретението под предлог, че Конституцията не го позволява. Стана голям скандал. После всичко се забрави.

Джими с голямо усилие на волята успя да не се издаде, че Ментисконверсът съществува и работи.

– Непременно ще предам вашите поздрави и пожелания. Довиждане, господин Газовски! – извика Джими и изхвъркна от училището.

Вечерта вкъщи той надълго и широко разказа всичко за Олимпиадата. Баща му го похвали, а съветите на майка му бяха придружени от необичайно много целувки. След това се обади на Соня.

– Здравей! Рожденият ден на господин Антонини се пада точно в събота, само след четири дни.

– Чудесно, Джими! Предлагам да го изненадаме с торта, свещи и фойерверки. Много ще се зарадва и без това живее съвсем сам.

– Страхотна идея, ще го посетим без предупреждение!

В събота, както обикновено в пет часа следобед, Джими и Соня чакаха пред вратата на стареца. Бяха почукали вече два пъти. В ръцете си Джими държеше кръгла кутия, а Соня носеше всичко останало. Най-сетне чехлите на стопанина обявиха неговото пристигане. Шляп-шляп-чук и хлоп. Пред тях се показа усмихнатото лице на Антонини.

– Здравейте, господине! Честит рожден ден! – този път гласовете на гостите бяха в пълен синхрон.

– Благодаря, деца! Влизайте, влизайте!

Младите гости се погрижиха за чашите, вилиците и чиниите. Извадиха тортата, сложиха отгоре две свещи с форма на цифрите 9 и 0 и накрая забодоха в средата ѝ един фойерверк.

– По обяд ми гостуваха стари приятели от едно време. Разполагайте се. Много се радвам, че сте при мен в този ден!

– Господин Антонини, предавам ви най-сърдечни поздрави и благопожелания за здраве и дълголетие от името на господин Газовски – рече Джими.

– О, наистина, значи Питър Газовски не ме е забравил. Той беше от старателните студенти и много упорит. Още в началото ми каза, че един ден ще работи в училище. Благодаря!

– А пък ние двамата сме на първите места по химия и физика на Олимпиадата, господине! – добави Соня.

– Аз съм на трето място, Соня, ако си забравила – добави Джими, като погледна приятелката си с повдигнати вежди.

– Това е страхотно постижение, гордея се с вас, деца. Вече научих новината от инфослужбата на Ню Таун, а после я повториха по световните новини. Имаме двоен повод да празнуваме!

Докато свещите горяха, Антонини затвори очи... и устните му леко се раздвижиха. Изчака последните искри от фойерверка, пое си въздух и от първия път угаси двете малки пламъчета.

– Какво си пожелахте, господине, ако не е тайна? – Соня беше пълна с любопитство.

– Млада госпожице, на моята възраст най-важно е здравето и радостта наоколо да виждам приятели. Така животът ми има смисъл. Това си пожелах.

 Тримата изядоха по едно голямо парче торта и си направиха чай от неизчерпаемите запаси на домакина. Когато разбра за наградата, Антонини им даде съвети, освен Двореца, да посетят и други интересни места на Луната. Джими взе думата:

– Господин Антонини, не знаех, че сте професор по физика и математика и непризнат гениален изобретател. Ако не ми беше казал господин Газовски...

– Вярно е, деца, но отдавна напуснах науката, силите ми вече намаляват – отвърна Антонини. – Гордея се, че успях със старите приятели да пуснем раздрънкана машина в мазето. Ама последният път хубаво ви разкарах по крайбрежието на Средиземно море, нали?  

– Добре, че не ни пратихте на Северния полюс! С Джими бяхме по къси панталони и не ни мърдаше измръзване, ако не намерим някое ескимоско иглу – каза Соня.

–  Соня, ескимоси отдавна няма на Земята. Само едно момче от другия клас казва, че имало корени на ескимос в рода си. Но изглежда само той си вярва – подхвърли Джими.

– Аз пък го харесвам, доста е симпатичен и е най-добър в стрелбата с лък и хвърляне на копие – отвърна Соня и сложи край на спора.

Джими си спомни за своята толерантност и предложи на приятелката си ново парче торта. Тя му благодари с малка усмивчица, на каквата са способни само истинските приятелки. Джими също си отразя ново парче торта. Антонини си допи чая и погледна с радост гостите си.

– Вие двамата сте истинската причина днес да пуснем Ментисконверса. В чудесно настроение съм и предлагам да си направите пътешествие, където пожелаете. Приемете го като подарък заради успехите ви на Олимпиадата.

Джими и Соня не бяха мислили и обсъждали пътешествие точно на рождения ден на Антонини. И тъй като денят беше специален, веднага започна обсъждане на специални мисловни канали за посещение.

– Предлагам да отидем в Месопотамия или до Великата китайска стена – предложи Джими.

– А защо не до Мачу Пикчу или пък до Теотиуакан – знаеш ли какво означава това име в превод от езика науатъл, Джими?

      Джими явно не знаеше, само леко повдигна рамене и се предаде. 

– Място, където боговете са сътворени – хитрият поглед на Соня показа, че знае много неща, не само за папите и Ватикана. – Искам да разговарям с Кетцалкоатъл – Пернатата змия. Или въобще с някой Бог!

Последното изречение беше последвано с въздишка от Антонини и кратка тишина в стаята. Старецът се понамести в креслото и каза тихо:

– Соня, как си представяш Бог, как изглежда според теб, какво очакваш да видиш в мислите си?

– Ами Бог прилича на човек, който знае всичко, всемогъщ е, раздава правосъдие и въобще много работи знам за него.

На това място Джими взе думата:

– Соня, доста общо описа това, което наричаш Бог. Всъщност вярваш ли, че той съществува въобще?

– Спокойно, деца! – намеси се Антонини. – Сега няма да водим спор съществува ли Бог или не, вярвате ли в него или не вярвате. Нека Соня да каже с кой Бог иска да се срещне.

– Ами с който и да е, предпочитам да е някой важен Бог.

– А пък на мен Стивън Хокинг ми каза, че Бог не съществува, но ако все пак съществува и е създал всички закони, самият той няма право да ги нарушава. Вярно, че беше насън, но и Айнщайн казва, че науката е Бог и вярва единствено в космическата божественост.

Антонини погледна към Соня, която явно беше готова да се разсърди, и продължи:

– Добре знаете, че в мисловен канал се попада с точни координати за времето и пространството. На Земята е имало много богове, важни за хората, които са вярвали в тях. С една дума боговете са едновременно навсякъде и никъде.

Соня продължи да настоява и даже дръпна Джими за ръкава, с което му даде знак да я подкрепи.

– Ама, аз наистина искам да се срещна с Бог, дори да не е толкова важен. Може да е дори някакъв малък бог – тя леко отстъпи в своето желание.

– Нека да ти кажа нещо, младо момиче – започна внимателно Антонини. – Дори да въведа например Йехова, 1000 г. пр. Хр., то машината ще блокира, защото този бог е навсякъде с еврейския народ. А този народ е добре известен със своите постоянни пътувания.

– Соня, явно няма да можем да видим и да говорим с никакъв бог, бил той важен или не. В древна Гърция е имало богове за всичко в живота на хората. В Япония и Китай имат хиляди богове, духове и какво ли не – каза Джими и продължи – Може ли, господин Антонини, да видим бог без машината?

Старият професор веднага отговори.

– Възможно е Джими, ако приемеш, че Бог е самата Природа, че Бог е всичко наоколо и във всяко нещо и дори в самите нас. В един цитат от древен ръкопис, приблизително се казва, че детето е бог и млякото е бог и ако малкото дете пие мляко, то налива бог в бог. Идеята е трудна, но ако човек е упорит, може да види истинската същност на нещата, на самия себе си и въобще да разбере идеята за бог.

Соня се замисли върху казаното и само след няколко секунди обобщи:

– И така, аз съм богиня, Джими е бог и всичко наоколо е божествено!

– Точно това имах предвид, малка умнице – каза Антонини. Ние сме истински божествени създания и светът около нас е велико чудо. Изглежда сме единствените разумни същества във Вселената. Въпреки цялата ни божествена история, е прекалено трудно да се държим като богове. Просто защото сме обикновени хора.

В стаята настъпи тишина, която наруши самият Антонини.

– Деца, днес е двоен празник, да не го пропуснем. Хайде, ставайте! Машината ви чака, изберете най-забавното приключение, искам да кажа най-божественото, което ви дойде наум.

Цялата компания слезе в мазето. Джими и Соня седнаха в капсулите, напълно готови и нетърпеливи. Бяха леко уморени от разговорите за Бог и решиха Антонини да вземе крайното решение. Той въведе координатите за време и място, зададе 30 секунди обратно броене до старта и затвори вратите на капсулите. Преди жуженето в шлемовете да се усили, той извика колкото имаше сила:

– Деца, чака ви голяма изненада! Приятно пътешествие!

Джими и Соня се спогледаха точно в мига, когато тъмнината ги обгърна напълно.

Антонини потри доволно ръце. В настройките беше записано нещо, което никога нямаше да им дойде наум – Велики Преслав, 893.