Има ли паралелна Вселена, която се движи назад във времето?

Времето, както ние го разбираме, тече необратимо от миналото към бъдещето. Наскоро трима теоретични физици изказаха предположението, че съществува повече от едно бъдеще. Според тяхното мнение две паралелни Вселени са произведени от Големия взрив: нашата, която се движи напред във времето (показано по-горе), и друга, където времето се движи назад. Тези заключения бяха публикувани в Physical Review Letters през октомври т.г.

През 20-те години на ХХ век британският астроном Артър Едингтън въвежда термина "стрела на времето" с който описва асиметричната еднопосочност на времето. Много физици днес приемат, че времето се движи в посока на нарастване на ентропията, т.е. нарастване на хаоса - в опит да се приближим към някакво равновесие между всички неща. Според тази термодинамична стрела на времето, нещата все повече се разпадат и объркват. Ако това е така, тогава нашата Вселена трябва да е възникнала с много ниско ниво на ентропията в едно силно подредено начално състояние.

Но защо да е имало този рядък момент на ниска ентропия в нашето минало? Според една идея от преди век, разработена от австрийския физик Лудвиг Болцман, нашата видима Вселена е временна, статистическа флуктуация, с ниска ентропия, която засяга само малка част от много по-голяма равновесна система.

Едно възможно обяснение ни предлагат Джулиан Барбър от Оксфордския университет, Тим Козловски от университета в Ню Брънзуик и Флавио Меркати от Института Периметър за теоретична физика, чрез въвеждане на  нова стрела на времето, която е основава не на термодинамиката, а на гравитацията. Според Барбър: «Времето е мистерия. По принцип, всички известни закони на физиката изглеждат по един и същ начин начин, независимо от посоката на времето.»

За да стигнат до идеята за тази «гравитационна» стрела на времето, те използват един прост заместител на нашата Вселена - компютърна симулация на 1000 частици взаимодействащи под влиянието на нютоновата гравитация. Те открили, че всяка конфигурация на частиците се развива от начално състояние на ниска сложност, аналогично на Болцмановата флуктуация с ниска ентропия. След това, частиците се разширяват навън в две отделни, симетрични и противоположни по посока стрелки на времето.

В този схема, можете да видите как от един уникален момент на най-ниска сложност, или минало (Големия взрив), се появява възможно бъдеще в две противоположни посоки.

 


«Тази ситуация с двупосочно бъдеще показва единно, хаотично минало и в двете посоки, което означава, че ще съществуват две Вселени, по една от всяка страна на това централно състояние» заявява Барбър, като добавя: «И двете страни биха могли да представят свои наблюдатели, които възприемат, че времето тече в противоположни посоки. Всички разумни същества ще определят своя стрела на времето, което тече напред и се отдалечава от това  централно (начално) състояние. Това означава, че съществата от другата страна ще мислят, че ние сега живеем в тяхното най-далечно минало.»

Източник:  iflscience.com