Историята на мъглявината Рак

През 1054 г. китайски астрономи забелязали „гост звезда“, която била видима в дневното небе в продължение на близо месец. „Гост звездата“ всъщност била експлозия на свръхнова, която дала началото на мъглявината Рак.

В ядрото на мъглявината Рак е разположена неутронна звезда с размерите на град, с мощно магнитно поле, въртяща се 30 пъти в секунда. Известна като пулсарът в Рак, тя е яркото петно ​​в центъра на газовия вихър в ядрото на мъглявината. С диаметър около дванадесет светлинни години, впечатляващата картина включва светещия газ, кухините и вихрушките от нишки близо до центъра на Мъглявината Рак. 

Представената снимка комбинира видима светлина от космическия телескоп Хъбъл в лилаво, рентгенова светлина от рентгеновата обсерватория Чандра в синьо и инфрачервена светлина от космическия телескоп Спицър в червено. Подобно на космическо динамо, пулсарът захранва излъчването си от мъглявината, задвижвайки ударна вълна през околния материал и ускорявайки спирално движещи се електрони. С по-голяма маса от Слънцето и плътност на атомно ядро, въртящият се пулсар е колабиралото ядро ​​на масивна звезда, която е експлодирала. Външните части на мъглявината са разширяващите се останки от газовите съставки на звездата. Експлозията на свръхнова е била наблюдавана на планетата Земя през 1054 година .

Снимка: НАСА : Рентгенови лъчи: Чандра (CXC) , видима светлина: Хъбъл (STScI) , инфрачервени лъчи: Спицер (JPL-Caltech).