Квазарните ветрове

Известно е, че супермасивните черни дупки в ядрата на галактиките се хранят с материя и този процес произвежда мощна радиация и свръхвисокоскоростни ветрове. Тези ветрове са източници на рентгеново лъчение и се движат със скорост около една трета от скоростта на светлината. Посочените процеси са представени на горната художествена интерпретация върху изображение на галактиката Колело (Pinwheel, Messier 101), снимана от космическия телескоп Хъбъл на НАСА.

Така например астрономите определят известния квазар PDS 456 в съзвездието Змия, като изключително ярка черна дупка, на разстояние около 2 милиарда светлинни години от нас. Нейните постоянни ветрове, носят всяка секунда повече енергия, отколкото могат да излъчат едновременно един трилион звезди подобни на нашето Слънце.

За този феномен астрономите са подозирали, но до скоро много трудно са намирали съответните доказателства. Нови съчетани данни от телескопите на рентгеновите обсерватории на НАСА-NuSTAR (Nuclear Spectroscopic Telescope Array) и на Европейската космическа агенция - (ЕКА) XMM-Newton показват, че тези ветрове съдържат силно йонизирани газове, които почти по сферичен модел се излъчват във всички посоки.

Наблюденията са показали, че ветровете не се изпускат като тесни лъчи, подобни на гама-излъчването при колапс на масивна звезда.

Чрез познаването на скоростта, формата и размерите на ветровете, учените са успели да определят тяхната сила. Високоскоростните ветрове са достатъчно мощни за да противодействат или дори да спират звездообразуването в цялата галактика. Ветровете от квазарите значително допринасят за загуба на маса в една галактика, намаляват доставките на газ, от който се формират на звезди. По този начин галактиките и техните централни свръхмасивни черни дупки взаимно контролират своя строеж и развитие.

Галактиката Сомбреро, М 104 

Може да се твърди, че централните издутини на галактиките отговарят на размерите на черните дупки поместени в тях.