Космическата сонда"Розета" на среща с кометата 67Р "Чурюмов-Герасименко"

Компютърната анимация моделира формата на кометата. Използвани са последните снимки направени от сондата Розета през месец юли т.г.

След като прелетя над 6 милиарда километра в Космоса, европейската сонда "Розета", изстреляна преди повече от 10 години, достигна целта си на 6 август, когато се доближи на 100 км от кометата "Чурюмов-Герасименко", намираща се между орбитите на Марс и Юпитер. Това е първата в историята на човечеството среща на космически апарат с комета. Неговата цел е проучване на еволюцията на Слънчевата система.

Снимка на двойното ядро на кометата от разстояние 285 км, 3 август 2014.

През януари 2014, "Розета" беше активирана след дълъг период на хибернация, продължил две и половина години с цел икономия на енергия. Тогава сондата се намираше на 9 милиона км от целта си (при скорост на движение 8 км/сек.) През май инженерите задействаха спирачките, реализирайки многобройни маневри, за да намалят относителната скорост на сондата и отстоянието й спрямо кометата.


Сондата "Розета"

Мисията на "Розета", финансирана в по-голямата си част от Европейската космическа агенция, ще продължи поне до декември 2015 година, докато кометата "Чурюмов-Герасименко" ще мине възможно най-близо до Слънцето през август 2015. Ключова подкрепа на мисията оказва и НАСА с три научни инструмента- ALICE, MIRO, и IES.

Изображенията, предадени от камера, намиращата се на борда на сондата , разкриха, че кометата притежава двойно ядро. Различават се две части, едната от които е по-малка, придавайки му вид на пластмасово пате.

През следващите месеци "Розета" ще се приближи още повече до кометата, събирайки нови данни за нейната форма, маса и интензивност на гравитационното поле на ядрото, с размери около 4 км в диаметър. От октомври тя ще влезе в орбита около кометата на отстояние 30 км. В зависимост от активността на кометата, "Розета" ще може да скъсява това разстоянието до 10 км от повърхността на ядрото.


През ноември от още по-ниска орбита (2-3 км) е предвидено тя да пусне лабораторен робот Philae, който да кацне върху ядрото на кометата.