Красивата Вселена. Мъглявината Ескимо

По външен вид мъглявината прилича на ескимоска качулка 

Звезди подобни по маса на нашето Слънце са изключително фотогенични в края на живота си. Добър пример за това е обектът NGC 2392, известен още като планетарната мъглявина Ескимо, която се намира на около 4200 ly от Земята. Наименованието планетарна мъглявина в действителност няма нищо общо с планетите. Терминът е историческа реликва, тъй като за астрономите в миналото тези обекти изглеждали като планетарни дискове през малките оптични телескопи.

Планетарните мъглявини се образуват, когато една звезда изразходва цялото налично количество водород в ядрото си. За нашето Слънце това събитие ще се случи след около 5 милиарда години. Тогава звездата ще се охлади и разшири, като увеличава десетки дори стотици пъти своя радиус. В крайна сметка външните слоеве на звездата ще бъде отнесени от вятър движещ се със скорост 50 000 km/h, оставяйки след себе си горещо ядро с повърхностна температура около 50 000 ^оС. Ядрото изтласква външните си слоеве като  много по-мощен вятър пътуващ със скорост 6 000 000 km/h. Радиацията от горещата звезда и взаимодействието на бързите и бавни ветрове създават сложната нишковидна черупка на планетарната мъглявина. В крайна сметка остатъкът от звездата ще преживее гравитационен колапс и ще се превърне в бяло джудже.

Изображения на NGC 2392 в рентгеновия и видим диапазон на електромагнитния спектър

Днес астрономите използват космически телескопи и са в състояние да наблюдават планетарни мъглявини като NGC 2392 по начини, за които техните научни предци вероятно никога не са могли да си представят. Съставното изображение на NGC 2392 съдържа изображения (в лилаво) направени от рентгенова обсерватория Чандра на НАСА, показващи газ при температура милион градуса разположен в близост до центъра на планетарна мъглявина. Данните взети от космическия телескоп Хъбъл са оцветени в червено, зелено и синьо - сложен модел на изхвърлените външните слоеве на звездата. 

Източник: NASA