Професор Стивън Хокинг: Няма рай и задгробен живот

Това е последното втвърдяване на позициите му, отхвърлящи религиите и възможността Бог да е създател на Вселената    

Историята с рая и за живота след смъртта са само една хубава приказка за хора, които се страхуват от смъртта, твърди известният британски физик Стивън Хокинг в обширно интервю за вестник "Гардиън", цитирано от Ройтерс. (натисни тук)
Ученият твърдо отхвърля утехата на религиите и хладнокръвно приема факта, че когато мозъкът изключи завинаги, идва и фаталният край. Хокинг, който страда от нелечимото заболяване амиотрофична латерална склероза, диагностицирано още от 21-годишната му възраст, сподели своите възгледи за смъртта, за смисъла на човешкото съществуване и шансовете ни за оцеляване с читателите на вестника.

Стивън Хокинг, 6 г. и сестра му Мери през 1948 година

Борбата с нелечимото заболяване и неизбежният фатален край насочили младия учен към творчеството на Рихард Вагнер. Но в крайна сметка страданието го накарало много повече да цени живота, независимо от мрачните перспективи, които го очаквали. "Живях под угрозата от ранна смърт през последните 49 години от живота си, споделя гениалният учен. При все това аз не се страхувам от смъртта, но и не бързам да умра. Има толкова неща, които трябва да свърша преди това!"

Попитан за смисъла на човешкото съществуване, Хокинг счита, че нашият мозък е като компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. "Няма рай и живот в отвъдното за развалените компютри, това е само една красива приказка за хора, страхуващи се от тъмнината!", твърди физикът.

Най - новите коментари на Хокинг отиват по-далече от тезите, застъпени в книгата му от 2010 "Големият проект". В нея той твърди, че не е нужно да се намесва Създателят, за да бъде обяснено възникването на Вселената.

Хокинг при нулева гравитация на 26 април 2007 година

В интервюто си пред в. "Гардиън" Хокинг отхвърля понятието задгробен живот и изказа увереността си, че човек трябва да се стреми да реализира пълния си потенциал по време на земните си дни. Запитан как трябва да живеем, ученият съветва – винаги да осмисляме максимално действията си.