Първият в Космоса: 60 г. от полета на Юрий Гагарин

Полетът бе подготвен с труда на десетки хиляди учени, инженери и техници и се основаваше на успехите във военното ракетостроене - без изпита през август 1957 г. стратегическата ракета Р-7 и без нейната модификация “Спутник”, изведена на 4 октомври 1957 г. първият изкуствен спътник ПС-1 в околоземното космическо пространство, създаден на новия ракетоносител „Восток”, не би бил възможен. Човекът, който материализира тези успехи и става символ на съветските постижения в началото на 60-те години на ХХ век и на вековния стремеж на човека за проникване в космическото пространство, бе летецът ст. л-т Юрий Гагарин.

Два са основните аспекти, които показват полета на космонавт № 1 на планетата: единият се осъзнава с личните си качества, а другият - с общочовешкото значение на своя подвиг. Определянето на полета като подвиг съвсем не е пресилено и, за да се убедим в това, не се спрем на няколко момента от подготовката и осъществяването му.

От експериментите, проведени с живи същества, сред които 42 кучета (от тях 17 загиват поради технически неизправности на апаратите), летяли с 29-те височинни ракети и седемте кораба-спътници, се получава само приблизителна информация за поведението на живия организъм в открития Космос. Именно затова полетът на човек в него се оценява като твърде рискове, но всички пак възможен. На основата на този извод, на възможностите на ракетата-носител и на демонстрираната функционалност на седемте кораби-спътници, летяли през 1960-61 г. и почти сходни с кораба “Восток-3К”, на 3 април 1961 г. в СССР се взема решение за полет на човек в околоземното космическо пространство.

Дотогава от 3461 летци е подбрана група от 20 офицери, шестима от които започват активна подготовка за първия полет. Трима от тях са определени да го осъществят - Юрий Гагарин, Герман Титов (дубльор) и Григорий Нелюдов (резервен). За предстоящия полет в Москва, както и през следващите години и в САЩ за полета на “Аполо-11” до Луната, са подготвени три съобщения: първото е за успешен полет, с второто се призовават страните да искат помощ при намиране и спасяване на космонавта при нещастно приземяване, а третото е за гибелта му.

“Восток-3К” е разчетен за полет в орбита с височина 247 км,

от което, под действието на земното привличане, той постепенно ще намали височината си и след 10 денонощия трябва да се приземи. В съответствие с това са осигурени храна, вода и въздух. Както е известно, полетът на “Восток-3К” се извършва автоматично и само при аварийна ситуация космонавтът може да поеме управлението му.

За целта той трябва да въведе в пулта трицифрено число и с това да го разблокира и подготви за ръчна работа. Определеното число (125) се поставя в плик, а той на достъпно и видно място в кораба. Това се прави, защото психолозите допускат, че човек, когато види от космоса своята планета, може да загуби разсъдъка си и да се почувства самотен и обречен. В такава ситуация той може да изпадне в паника и да потърси поеме ръчното управление, за да се приземи по-бързо и независимо къде, което е твърде опасно. Учените допускат следното: ако човекът се чувства нормално, корабът ще завърши полета, както е планирано.

Но ако действително възникне аварийна ситуация и космонавтът е в нормално състояние, той ще въведе кода и ще поеме управлението. В случай, че изгуби разсъдъка си, няма да може да разблокира пулта и полетът трябва да завърши нормално в автоматичен режим. Навярно днес тази хипотеза изглежда нереална и несериозна, но през 1961 г. никой не е можел категорично да твърди какво ще бъде поведението на човека в такава обстановка. Още повече, че има многобройни примери, когато хората губят самообладание в далеч по-лека ситуация и не могат обективно да оценят произхождащото.

На 12 април Юрий Гагарин влиза в кораба. Люкът му се притяга с 30 ключалки,

всяка от които има контактни пластини, които при правилно притягане се допират и на пулта за управление на света съответен прозрачен. В хода на подготовката на старта неочаквано по високоговорителите съобщават, че няма контакт на ключалка № 3. Космодрумът замира, а нервното напрежение в Пункта за управление се увеличава неимоверно.

Спешно се налага асансьорът отново да изкачи техниката до кораба, да развие ключалката, да отстрани повредата и отново да провери херметичността. Естествено Юрий Гагарин разбира какво става, ясно му е до какво може да доведе това, но продължава спокойно да води радиразговор със “Заря-1” (позивна на главния конструктор С. Корольов) и дори да тананика любимата си песен. Не загубва любовта на духа и при страхотния грохот на петте мощни ракетни двигатели и силните вибрации, които възникват при работата им. Доказателство за това е гагаринското “ Поехали-и-и ”, прозвучало най-неочаквано по радиото и извън определено успокоение в Пункта за управление.

С настъпване на безтегловността той не записва впечатленията си, както е по програмата, защото недобре закрепената писалка “отплава” и се налага да ги диктува на магнетофона. След това обядва, пие вода и извършва наблюдения върху земната повърхност. Това е необходима дейност, за да се установи способността на човека да живее и работи в безтегност. В един момент обаче забелязва, че пултът за управление на кораба се измества външно и нагоре. Моментът, при който слабо подготвен и психически неустойчив човек може веднага да потърси плика с кода, но Юрий Гагарин, смятайки видяното, си спомня съвета на специалистите, че възникването на това състояние е възможно и, за да се предотврати, трябва да се види да се съсредоточи в една точка на „движещия се” предмет. Скоро пултът отново “застава” на мястото си и космонавтът продължава изпълнението на програмата.

Спускането започва в 10.15 ч., когато “Восток-3К” се намира над Атлантическия океан.

Програмният механизъм подава команда за ориентиране на кораба със съплота по посоката на движение и подготвя спирачния двигател за включване. Сега от него зависи всичко. Вместо това на разчетната височина на орбитата от 247, корабът лети на височина 327 км. Това означава, че ще лети не 10, а 20 денонощия, а значи приготвената храна, вода и въздух няма да стигне и космонавтът ще загине. Юрий Гагарин е знаел за планираната промяна, но не е ясно дали е бил предупреден за реалната обстановка.

Двигателят спира да работи поради изчерпване на горивото, недостигнало за още около една секунда работа, причината за която е възникнала техническа неизправност. Отработването на тази секунда е необходимо, за да може интеграторът да продължи да ускорява формирането на команда за нормално изключване на двигателя чрез затваряне на няколко електроклапана. Това обаче не става и тъй като през отворените клапани изтича газ под налягане, корабът започва да се върти по трите оси със скорост 30 ^o  в секунда. Космонавтът знае, че това е недопустимо, но изчаква търпеливо изразходването на изтичащия газ, което става след 44 секунди. Тогава въртенето се прекратява. На него е известно, че след 10-12 секунди след включване на двигателя спускаемият апарат трябва да се отдели от приборната секция, но липсващата команда за нормално изключване на двигателя е блокирала разделянето.

Той знае много добре, че ако това не стане, заедно с кораба ще изгори и той при навлизане в плътните слоеве на атмосферата. В огромно напрежение изминават 10 минути, през които космонавт № 1 не дава нито най-малък признак за паника или отчаяние. През това време температурата в спускаемия апарат значително се покачва. Конструкторите са предвидили това и са монтирали датчик, чиито контакти се затварят при превишаване на допустимата температура и формират резервна електроверига за разделяне на кораба. Механизмът за разделяне сработва безупречно и спускаемият апарат полита самостоятелно към Земята.

На височина 7 км катапултното устройство автоматично изстрелва креслото с космонавта, парашутът се разтваря и той се приземява благополучно.

 Героичното в полета на Юрий Гагарин, наречено ден след гибелта му от Лондон “Таймс” “Колумб на Вселената”, не е с неговите безспорни качества на летеца и космонавта, не е неговата психическа устойчивост, съобразителност, издържливост и самообладание, не е веселият му и общ характер. Героичното в този полет е готова на Юрий Гагарин за саможертва. Нека си спомним обстановката в навечерието на полета: през 1960 г., от април до декември, аварират четири ракети-носители “Восток”, две “Мълния”, модификации на “Восток”, а на старта се възбужда бойната стратегическа Р-16, при която загиват десетки ракетчици, загива и командващият Ракетните войски със стратегическо предназначение маршал Неделин.

През 1960-61г. полетът на четири от седемте кораби-спътници е неуспешен. Всичко това се знае от космонавтите, знае го и Юрий Гагарин. Затова никак не е лесно да заявиш, при условие, че никой не те принуждава, че си готов за полет и ще изпълниш възложената задача. Тази отговорност Гагарин поема напълно съзнателно, както и напълно съзнателно поема риск, че може да не се върне от този полет. А както се вижда, вероятността за неуспешен изход е твърде висока. При това още никой не е живял цял час в безтегловност и никой не знае ще издържи ли човешкият организъм в нея. Именно поради готовността за саможертва на подвига на космонавт № 1 е оценен така високо в света – той става герой на четири страни, получава висши държавни отличия от 20 държави, става почетен гражданин на повече от 15 града, включително София, Пловдив и Перник, получава златните ключове на Кайро и Александрия и е определен за почетен вожд на либерийското племе “Kpelle”. В чест на първия полет на човека в космическото пространство Международната авиационна федерация обявява 12 април за Световен ден на авиацията и космонавтиката.

Източник: Гласове