Слънчевата фотосфера отблизо

Слънчевия телескоп Daniel K Inouye ни предоставя изображение на наблюдаемата ярко блестяща „повърхност” на Слънцето, известна като фотосфера, с най-високата пространствена разделителна способност, постигната до момента. Снимката (представена в добавени фалшиви цветове) е направена с инфрачервена светлина с дължина на вълната 789 nm.

Изображението обхваща площ от 36500 км × 36500 км или 1 332 225 000 кв.км от повърхността на Слънцето, т.е. 2,6 пъти по-голяма от повърхността на Земята. Въпреки огромната площ покрита от изображението е възможно да се различават обекти с размери до 30 км.

Фотосферата с дебелина около 300 км е разположена над конвективната зона на Слънцето. Тя се състои от гранули (клетки) с размери около 1000 км (размера на щата Тексас). Конвекционните клетки буквално „кипят” – появяват и се изчезват на всеки 5-10 минути, като са свързани с конвективните потоци отдолу, които изнасят енергия чрез движение на горещ газ. След като горещата плазма излъчи енергия и се охлади тя пада обратно на Слънцето в пролуките между клетките, които изглеждат тъмни, защото са по-студени.

Понякога се наблюдават ярки петна в пролуките маркирани от линиите на магнитното поле на Слънцето, за които се смята, че канализират енергията от повърхността към слънчевата корона. Наличието на тези петънца може да обясни защо корона е много по-гореща от повърхността на Слънцето.

Разположен на вулкана Халеакала на Хаваите, слънчевият телескоп Инуе има огледало с размери 4 m, което го прави най-големият слънчев телескоп в света. Той регистрира първите си изображения в края на 2019 г. и ще работи най-малко 44 години, за да заснеме четири пълни цикъла на слънчева активност.

Източник и снимка: physicsworld