Слънчевите петна на Галилео

Вляво е скицата на слънчевите петна на Галилей от 2 юни 1612 г. Вдясно са генерираните сателитни псевдоизображения, които показват как може да е изглеждало Слънцето, ако съвременната технология е съществувала по това време, за да го види.

Известен факт е, че един от първите конструктори, които усъвършенстват телескопа с лещи (рефрактор) е Галилео Галилей. През лятото на 1612 г. той насочил своя телескоп към Слънцето. Образът на нашата звезда  проектирал безопасно върху екран. Получената картина прерисувал в своя тетрадка в продължение на няколко дни. За негова изненада той открил, че на повърхността на звездата има група от малки тъмни петна, които се движат по лицето му т.е. променят своето положение. Този факт е безспорно доказателство, че Слънцето се върти около своята ос. Въпреки че Галилей не е първият, който открива такива слънчеви петна, неговите скици са все още едни от най–ранните оцелели техни рисунки.

Днес, разбира се, астрономите имат много по-усъвършенствани методи за наблюдение на Слънцето. Наземните и сателитни изображения получени чрез различни дължини на електромагнитните вълни, освен видимата светлина, разкриват сложните структури на слънчеви петна – източници на мощни магнитни полета.

Благодарение на задълбоченото изучаване с изкуствен интелект, – както и на продължителна кампания от ръчно рисувани слънчеви скици, която продължава в Калифорния и до днес – екип от учени от университета Kyung Hee в Сеул, Южна Корея, реконструираха как би изглеждало Слънцето от времето на Галилей, ако го наблюдаваха модерни космически и наземни обсерватории. Генерираните изображения не са перфектни, но все пак могат да се използват за събиране на информация за силата на магнитното поле на Слънцето в скицираните области преди стотици години.

Това изображение от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА показва Слънцето в екстремна ултравиолетова (UV) светлина с дължина на вълната 171 ангстрьома. Активните области на слънчевите петна изглеждат ярки в UV светлина, тъй като те изкривяват магнитно поле на Слънцето и загряват атмосферата над тях.

1А = 1.10^–10 m        1 Å (ангстрьом) = 10^–10 m = 0,1 nm (нанометра)