Цефеидите – индикатори на разстоянието до галактиките

Еволюционното развитие на някои звезди е различно от  стандарта. При тях  спонтанно се нарушава равновесието между гравитацията и налагянето на горещия газ. Наблюдава се изменение на блясъка им с период от няколко часа до няколко денонощия. Такива звезди наричаме променливи. Делят се на два класа – пулсиращи (те се свиват и разпускат) и взривни (еруптивни).

Може би най – интересни променливи звезди са цефеидите. Наричат се така защото най – известната променлива от този тип  е звездата δ от съзвездието Цефей с период на промяна на блясъка 5,4 денонощия. През 1908 година Хенриета Левит (Henrietta Leavitt) от Харвардската обсерватория, САЩ открива, че цефеидите от близката до нас галактика Малък Магеланов облак имат блясък пропорционален на техния период. Откритата от нея зависимост „период – светимост”(PL) на звездата, осигурява възможност чрез периода (Р) на пулсиране на цефеидата  да се определи разстоянието до нея. По този начин с добра точност се определя и разстоянието до близки и далечни галактики, към които принадлежат наблюдаваните цефеиди.

Това се отдава на Едуин Хъбъл (Edwin Hubble), който през 1924 година определя разстоянието до галактиката Андромеда. Откритието на Хъбъл показва, че Андромеда не е малка група от звезди и газ в рамките на нашата собствена галактика, а една огромна галактика на значително разстояние (около 2 500 000 ly) от Млечния път. Така е създадено модерното разбиране за Вселената, пълна с галактики.

Речник:

Блясък - в съзвездията звездите се подреждат съгласно гръцката азбука според своя видим блясък, най – ярките се означават с α , след тях е β и т.н. Полярната звезда е най – ярката в съзвездието Малка мечка (α от Малка мечка), най – ярката от съзвездието Лира е звездата Вега (α от Лира).

Светимост – мощност на излъчване на звездата, зависи от нейната площ и повърхностна температура.