Юбилей - космическата обсерватория Хъбъл на 25 години

Източник: NASA

Космическият телескоп на НАСА чества 25 години научна дейност през април 2015 г. Първия оптичен телескоп за работа в космоса е наречен от НАСА на американския астроном Едуин Хъбъл (1889-1953). Научната дейност на Хъбъл потвърждава "разширяването" на Вселена, което  е предвидено от теорията за Големия взрив.

Някои статистически данни за "Хъбъл": 

Извеждане в космоса: 24 април 1990 година на борда на совалката Дискавъри (STS-31).

Размери: 13,3 m – дължината на голям училищен автобус, диаметър 4,2 m.

Маса при извеждане в космоса: 10 886 kg

Тип орбита: кръгова околоземна на височина около 547 km

Време за една обиколка: 95 минути със скорост 27 300 km/h.

Изминато разстояние по кръгова орбита:  4 800 000 000 km.

Работна област: диапазон 115 nm—2500 nm  т.е. ултравиолетова, видима и инфрачервена област на електромагнитния спектър.

Главно огледало: диаметър 2,4 m с маса 828 kg

Първа снимка: 20 май 1990 г. на звездния куп NGC 3532

Източник на енергия: Слънцето чрез 2  соларни панела с обща мощност 5500 W. Батерии: 6 никел-водородни (NiH) с капацитета на 20 автомобилни акумулатора.

Хъбъл има невероятни възможности и е направил много удивителни открития. Ето някои от тях: 

За да снима далечни, бледи обекти, Хъбъл трябва да бъде изключително стабилен и точен. Телескопът е в състояние да следи автоматично мишена без да се отклонява на повече от 0,007 ъглови секунди или дебелината на човешки косъм видяна от разстояние 1600 m .

Извън влиянието на нашата атмосфера, Хъбъл може да види астрономически обекти с размер на 0,05 ъглови секунди, което е сравнимо с това да се видят две светулки в Токио от жителите на щата Мериленд.

До сега Хъбъл е направил повече от 1,2 милиона наблюдения, като предава всяка седмица около 140 гигабайта научни данни. Архивът на Хъбъл съдържа повече от 100 терабайта информация, като годишно архивира нови 10 терабайта научни данни.

Астрономите използващи данни от Хъбъл са публикували повече от 12 800 научни труда, което го прави един от най-продуктивните научни инструменти строен някога.

Хъбъл надникна обратно в много далечното минало на Вселената, за да види места отдалечени на повече от 13,4 милиарда светлинни години от Земята.