Кланът Кюри. История на радиоактивността

Анри Бекерел, Пиер Кюри и Мария Кюри

Историята на радиоактивността започва съвсем случайно, когато през мрачните февруарски дни на 1896 г.  френският  физик Анри Бекерел открива непознато до момента явление. В затворен шкаф на тъмно той съхранявал завити в черна хартия фотоплаки, а върху тях малки късчета уранова руда. Когато проверил годността на плаките с учудване установил, че те са почернели напълно. Бекерел анализирал случая и дал правилен отговор – няма друга причина освен урановата руда, която самоволно излъчва невидимо лъчение с голяма проникваща способност, причинило унищожаването на фотоплаките.

Семейство Кюри в своята лаборатория

В изследването на явлението се включват активно съпрузите Мария и Пиер Кюри. През 1898 г. те преработват на ръка няколко тона уранова руда и успяват да отделят микроскопични количества от два нови химични елемента с много по-мощно излъчване от урана. Мария Кюри, която е с полски произход (по баща Склодовска) дава на елементите имената радий (от латинската дума радиус – лъч) и полоний (в чест на родината си Полша). Изследванията на новото явление, наречено от Мария Кюри радиоактивност (активно изпускане на лъчи) показали още, че  радиоктивните лъчения преминават през веществото и йонизират въздуха.

През 1900 година Пиер Кюри установил сложния състав на радиоактивното лъчение, което под влияние на силно магнитно поле се разлага на три вида лъчи – наречени съответно алфа (α - ), бета (β-) и гама (γ-) лъчи.

Сега на всеки ученик от горните гимназиални класове е известно, че магнитното поле въздейства (променя посоката на движение) само на движещи се електрични заряди. По този начин се установява, че α –лъчите са поток от ядра на хелий с положителен заряд, β-лъчите са поток от бързодвижещи се електрони, а γ-лъчите са елекромагнитно лъчение с много малка дължина на вълната.

Алфа лъчите имат голяма йонизираща способност, но се поглъщат от лист хартия. Бета лъчите имат по - слаба йонизираща мощ, но преминават през алуминиево фолио с дебелина няколко милиметра. Йонизиращата способност на гама лъчите е малка, но те са способни да преминат през няколко сантиметра дебела оловна преграда.

През 1903 година Нобеловата награда по физика е връчена на тримата откриватели. На Анри Бекерел за „откриването на спонтанната радиоактивност”  и на Мария и Пиер Кюри за „техните съвместни изследвания върху радиационните явления, открити от професор Анри Бекерел”. Мария Кюри е първата жена носител на Нобелова награда.

През 1911 година Мария Кюри получава ново призвание за своите необикновени качества. Тя първа в света получава втора Нобелова награда – този път по химия, която е „ признание за нейните услуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, за изолацията на радия и изучаването на природата и съединенията на този забележителен елемент".

Делото на Мария Кюри е продължено от нейната дъщерята Ирен Кюри. През 1934 година заедно със съпруга си Фредерик Жолио – Кюри откриват явлението изкуствена радиоктивност. Така се нарича радиоктивността на атомните ядра, получена в резултат на ядрени реакции.

Семейство Фредерик и Ирен Жолио - Кюри

През 1935 година на Ирен и Фредерик Жолио - Кюри е присъдена Нобеловата награда по химия като „признание за синтеза на нови радиоактивни елементи”. Техните научни постижения са предпоставка и правят възможно откриването на неутрона от Джеймс Чадуик и позитрона от Карл Андерсън. Фредерик Жолио-Кюри поставя основите на ядрената енергетика на Франция.