Джон Уилър и черните дупки

Джон Уилър е легендарен американски физик, който взема активно участие в създаването на теорията на ядреното делене и въвежда термина “черна дупка”. Голямата част от академичната му кариера е преминала в университета в Принстън и е бил учител на плеяда големи имена във физиката, включително на Ричард Файнман, на космолога Кип Торн и на теоретика на“множествените вселени” Хю Евърет.

Роден е на 9 юли 1911 г. в Джаксънвил, Флорида. През 1927 г., на 16-годишна възраст, Уилър постъпва в Университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Започва да учи инженерство, но се прехвърля към физиката, вдъхновен от своя лектор Джон Хабърд. През 1933 г. получава докторска степен (PhD) за резултатите си върху свойствата на хелиевия атом. През следващата година Уилър пътува до Копенхаген, където продължава изследванията си с Нилс Бор, с когото има многобройни дискусии върху основите на квантовата механика. В документите, с които кандидатства пред американския Национален комитет за изследвания за стипендията си в Дания, Уилър пише, че Бор е “най-добрият, под чието ръководство може да се изследва атомното ядро”. Двамата по-късно си сътрудничат при създаване на теорията на ядреното делене, включително и на “капковия модел”, когато през 1941 г. Бор пристига като емигрант в САЩ.

Прекъсвайки академичната си кариера в Принстън, където през 1938 г. става професор, през 1943 г. Уилър се включва към проекта “Манхатън”  за разработване на атомната бомба в Лос Аламос, Ню Мексико. След Втората световна война се връща в Принстън, където остава до пенсионирането си през 1976 г.

Алберт Айнщайн, Хидеки Юкава и Джон Уилър в Принстън, 1954 г. 

През 1967 г. Уилър въвежда термина“черна дупка” за описание на това, което се ражда след като звезда с достатъчно голяма маса колапсира под действие на собствената си гравитация. Гравитационното притегляне на обекта тогава става толкова голямо, че дори светлината не може да го напусне. По начало Уилър не харесва тази идея, защото тя води до сингулярност, в която пространството е безкрайно закривено, а веществото е с безкрайно голяма плътност.

Уилър е също така пионер на квантовата гравитация и допринася за утвърждаването на Принстън като един от световните центрове по Обща теория на относителността. Той издига идеята, че информационния поток може да бъде в основата на физиката.


Забележителна е неговата предварителна подготовка на сложни цветни диаграми на поредица от дъски, които използва по време на презентация.

Джон Уилър почива на 14 април 2008 г. на възраст 96 години в дома си в Хайстън, Ню Джърси.