Загадките на Юпитер

Според съвременните космологични представи Юпитер се е образувал преди всички други планети в Слънчевата система. Слънцето и протопланетарният диск трябва да имат подобен състав, тъй като са се образували от едно и също веществото. С други думи Юпитер би трябвало да бъде много подобен по състав на Слънцето.

Образуването на Юпитер трябва да е станало по подобен начин

Изследванията на атмосферата на газовия гигант направени през 1995 г. от сондата "Галилео", показаха, че това не е вярно. Хелият на Юпитер е много по-малко отколкото е на Слънцето и по-малко според очакванията. Водната пара, въглеродът, неонът и сярата също са по-малко от очакваното. Но азотът под формата на амоняк е открит в по-големи количества. Ето защо изглежда, че в нашия модел на формиране на Юпитер и в модела на образуване на Слънчевата система има нещо нередно. След образуването си планетата прави доста голямо пътешествие, премествайки своята орбита, и поглъщайки много материал.

Гравитационните взаимодействия, причинени от миграцията на Юпитер навътре към Слънцето, са разбили първичните вътрешни планети на Слънчевата система, карайки ги да се сблъскат една с друга, а отломките са паднали на Слънцето. Движейки се навътре, по пътя си, Юпитер е погълнал част от останките на протопланетите, еквивалентни на около десет земни маси. Погълнатата маса не е достатъчна за да се формира ядрото на Юпитер - веществото е падало в плътната атмосфера с космически скорости и се изпарявало от нагряването. Съвременната наука приема, че за да се формира ядрото на Юпитер, в младата Слънчева система трябва да е имало много голям планетарен зародиш от тежки елементи.

Накрая, най-вероятно под влиянието на Сатурн, Юпитер се е преместил във външната част на Слънчева система и се е дооформил на разстояние от 5 AU (астрономически единици) от него. Земята и другите планети от земен тип са се формирали по-късно, едва след като първоначалните планети от вътрешната част на Слънчева система са били унищожени от мигриращия Юпитер. Така архитектурата на нашата Слънчева система се оказва уникална, за разлика от мнозинството открити други планетни системи с "горещи Юпитери", тоест близо до тяхната звезда.

В резултат на тези загадъчни процеси в младата Слънчева система, Юпитер има възможно най-големият физически диаметър. По-масивна планета ще има по-малък диаметър, поради по-голямото гравитационно уплътняване на веществото. С маса триста пъти земната, Юпитер притежава своя мини слънчева система от множество спътници и дори малък пръстен. Неговата колосална по размери и мощност магнитосфера (по-силна от земната 14 пъти), генерира огромни полярни сияния.

Всички загадки на газовия гигант ще са обекти на изследване от  достигналата го сонда на НАСА Juno (5 юли, 2016), която ще събира данни за произхода, строежа, атмосферата и магнитното поле на тайнствения гигант.