Слънцето като Лъвската глава след 7 милиарда години

Снимката от  космическият телескоп „Джеймс Уеб“ представя композитно изображение на мъглявината „Лъвска глава“ ( NGC 2392 ). Мъглявината „Лъвска глава“ е остатък от звезда, подобна на Слънцето . Този нов и по-подробен изглед на мъглявината ще помогне на човечеството да научи повече за това как газът и космическият прах взаимодействат помежду си и за радиацията на бялото джудже – крайният етап от живота на нашата звезда.

Как ще протече еволюцията на Слънцето през следващите 7-8 милиарда години:

1. Изчерпване на водорода и излизане от равновесие

В момента Слънцето е в перфектен баланс (хидростатично равновесие) между силата на гравитацията (която го свива) и налягането от термоядрения синтез в ядрото (което го раздува). След около 5 милиарда години водородът в ядрото ще се изчерпи и термоядреният синтез там ще спре. Балансът ще се наруши.

2. Свиване, нагряване и превръщане в червен гигант

Тъй като няма какво да противодейства на гравитацията, ядрото на Слънцето започва да се свива. При това свиване ядрото се нагрява неимоверно много. Тази огромна топлина от свиващото се ядро разпалва термоядрен синтез на водород в слоя, който се намира непосредствено около ядрото. Този нов източник на енергия генерира огромно налягане, което раздува външните слоеве на Слънцето до огромни размери (стотици пъти сегашния му размер). Тъй като тези слоеве се разпределят в много по-голям обем, повърхността им изстива и Слънцето става хладен червен гигант.

3. Изхвърлянето на мъглявината

Слънцето ще прекара в тази фаза (и последвалата я фаза на горене на хелий) известно време. Едва след като и хелият в ядрото свърши, ядрото ще се свие за последен път, но Слънцето няма да има достатъчно маса, за да започне нов синтез.

В този финален момент на нестабилност, мощни пулсации и слънчеви ветрове ще изхвърлят външната обвивка в космоса, образувайки красива планетарна мъглявина. Около 7-8 милиарда години от днешна дата, в центъра на тази мъглявина ще остане само оголеното, свръхплътно ядро – бялото джудже.

4. Бъдещата мъглявина, родена от нашето Слънце

Когато Слънцето изхвърли външните си слоеве, то също ще създаде своя собствена планетарна мъглявина. Нейният очакван максимален размер е около 2 до 3 светлинни години в диаметър, преди да се разсее напълно.

В началото мъглявината ще бъде малка и свръхплътна. Слънчевият вятър ще изхвърля материята навън със скорост от около 20 до 30 километра в секунда. В пика на своето разширение (няколко десетки хиляди години след изхвърлянето), тя ще достигне средния размер за този тип обекти.Тъй като Слънцето има сравнително малка маса, неговата мъглявина ще бъде бледа и ще се разтвори напълно в междузвездното пространство за около 10 000 до 30 000 години.

Сравнение на мащаба за да си представите колко огромна е тази „малка“ структура в диаметър:

Разстоянието от Слънцето до Земята е едва 8 светлинни минути.

Разстоянието от Слънцето до най-близката съседна звезда (Проксима Кентавър) е 4,24 светлинни години.

Това означава, че бъдещата мъглявина на Слънцето ще се разпростре на разстояние, равняващо се на повече от половината път до най-близките ни звездни съседи!