Физиците пресъздават "края на времето" в лаборатория

Можем ли да спрем хода на времето?

Както е известно живеем в 4 – мерно пространство – време. Задавали ли сте си някога въпроса какво би станало, ако измерението на времето дойде до внезапен край? Един нов експеримент разкрива възможните отговори.    

Сред най-вълнуващите области на физиката е областта на пространствено - времевите аналози. Това е дисциплина, в която физици използват системи, които са формално математически свързани с общата теория на относителността. Например формалната математическа аналогия между поведението на светлината в електромагнитна среда и в пространство - времето. Това е интересно, защото физиците наскоро са се научили как да манипулират електромагнитните среди чрез използване на метаматериали.

Метаматериали имат свойства които не се срещат в природата. Използвани са за оптически експерименти, като най-известните сред тях са опитите с невидими обекти. Те огъват светлината около обекта, като по този начин го правят невидим за външен наблюдател.

Игор Смолянинов от Университета на Мериленд, САЩ, обяснява как е осъществил експеримент, относно моделите за края на времето. Идеята е проста (което не е истина!). Метаматериалите могат да бъдат направени така, че да се държат като обикновено 2 - мерно пространство - време. Но те също могат да бъдат направени, да се държат и като други видове пространства, с две измерения на времето и едно за пространството, например. Смолянинов посочва, че една интересна ситуация е налице, когато тези два материала допират краищата си. Ако измерението на времето е перпендикулярно на измерението на пространството, то просто ще се окаже в задънена улица. С други думи, времето ще спре да тече. "Тази ситуация (която не може да се реализира в класическата обща теория на относителността) може да се нарече "край на времето"-  казва той, подкрепен от няколко свои колеги. Колективът на Смолянинов не се задоволява само с теоретичен сценарий. Тези момчета са направили експеримент чрез използване на пластмаса, наречена полиметил метакрилат или PMMA, разположена на ивици върху златно фолио. Светлината е под формата на плазмони,  които се движат по повърхността.

Генериране на плазмони. Илюстрация: Университет Торонто

Все пак какво се случва в”края на времето”? Смолянинов казва, че електромагнитното поле просто се отклонява, което е все пак разочарование в един експеримент толкова богат с научно – фантастичен потенциал. Но въпреки всичко е толкова интересно!

Във физиката, плазмон — се нарича  квазичастица, отговаряща за квантуването на  плазмените трептения, каквито са колективните трептения на свободния електронен газ.