Астрономия

Какво бихме наблюдавали при полет над най-голямата луна в Слънчевата система? 

Как се образуват звездите? Повечето се образуват в гигантски облаци от силно разредени газове разположени в централния диск на галактиката. Началото и развитието на този процес са силно  повлияни и ограничени от звездни ветрове, струи, високоенергийна светлина, експлозии на свърхнови от предишни по – стари звезди.

Вляво е скицата на слънчевите петна на Галилей от 2 юни 1612 г. Вдясно са генерираните сателитни псевдоизображения, които показват как може да е изглеждало Слънцето, ако съвременната технология е съществувала по това време, за да го види.

Докато изгледате това видео, само за малко повече от минута, вие можете да разгледате нощното небе около планетата Земя чрез компилация със зашеметяващи кадри от най–различни места в САЩ, Германия, Русия, Иран, Непал, Тайланд, Лаос и Китай. Може дори да се окажете на малък остров в югоизточната част на Тихия океан.

Голямата и красива спирална галактика NGC 7331 често се изтъква като аналог на нашата галактика Млечен път. Разположена е на около 50 милиона светлинни години от нас в северното съзвездие Пегас. В миналото тя е била известна като спирална мъглявина и всъщност е една от по-ярките галактики, които не са включени в каталога на Чарлз Месие от 18 век. Настоящето обозначение с номер 7331 е според Новия общ (генерален) каталог (NGC).

Слънчевия телескоп Daniel K Inouye ни предоставя изображение на наблюдаемата ярко блестяща „повърхност” на Слънцето, известна като фотосфера, с най-високата пространствена разделителна способност, постигната до момента. Снимката (представена в добавени фалшиви цветове) е направена с инфрачервена светлина с дължина на вълната 789 nm.